Първа част: Детската градина

Когато говорим за детската градина, повечето от връстниците ми казват, че биха дали всичко да се върнат обратно там и отново да играят на воля. Но аз определено не съм на това мнение. Честно казано...не бих се върнала там отново. Най-вече заради госпожата, която отговаряше за мен и всички останали през по-голямата част от времето.
Първата година бях в група с деца по-малки от мен с една година, но на мен ми харесваше. Госпожата беше много мила и добра, но за мое съжаление нямам много спомени, когато бях в тази група. 
След това, когато се освободи място при големите, родителите ми решиха да ме преместят в по-горната група при връстниците ми, за да започна училище с тях и съответно да свикна с децата, с които заедно щяхме да минем преучилищната и заедно за започнем първи клас, за да не изоставам.  Но дете като мен трудно се приспособява към нови места и всякакви промени. Затова, предполагам, че е било нещо като душевен шок за мен и тази рязка промяна не ми се отрази много добре.
Спомням си, че денят, в който отидохме с мама да ме запише в горната група бях спокойна.
Показаха ми кое ще е моето шкафче и ми обясниха всяко помещение за какво е. Всички бяха мнго мили..тогава.
Когато влязохме в стаята, където бяха другите деца, всички детски очички се впериха в мен. Мама ми каза: На този етаж ще те водя от утре. Харесва ли ти?
Аз само кимнах и дори не подозирах какво ме очаква.
На следващия ден, когато с мама влязохме отново в същата стая, учителката, която отговаряше за всички деца, от отзи ден и за мен, точно се караше на другите. Когато влязохме в стаята, тя се сепна и ни погледна ококорено. Веднага промени отношението си и започна да говори някакви сладникави неща на мама, които не помня. В момента,в който усетих, че тук няма да издържа и секунда без нея, тя каза че трябва да тръгва и в същата секунда аз избухнах в сълзи и я задърпах за ръката. Все някакси е успяла да си тръгне и се сещам се побегнах към прозореца, за да я видя. Видях я как излиза през външната врата и дори не се обръща назад.
Представете си следната картинка:
Аз, ревейки стоя в средата на стаята, докато около мен другите деца ходят напред-назад и дори не ми обръщат внимание. Спомням си,че няколко пъти учителката ми извика да млъкна.
Аз съм зодия скорпион и още от малка съм се държала типично, точно както ме описват в характеристиките. Въобще не обичах непознати да ми казват какво да правя. И когато госпожата ми се караше постоянно и правих на пук.
Не я харесвах най-вече, защото си имаше любимка. Винаги ми натякваше, че всичко, което правя е ГРЕШНО и ми даваше за пример да се уча от това момиче, което тя винаги хвалеше...Това момиче го намразих. Не само за това,че беше любимка, а и защото тя беше много разгезена, но на нея не и правиха никакви забележки.
Според мен не е редно още от толкова крехка възраст да разграничаваш колко и на какво е способно едно дете. Първо, защото то тепърва ще разгръща потенциала си и защото така изравняваш самочувствието му със земята. Поне при мен така се случи. Бях много тиха, почти не говорих и си играех сама. И плаках всеки ден.
Когато най-накрая бях свикнала с това място, разбрах, че скоро ще съм първи клас и вече няма да ходя в детската градина. Въпреки че вече не плачех, много се радвах,ч е най-накрая щях да се махна от там, защото за жалост лошите моменти са ми се забили толкова много в съзнанието и до ден днешен, когато някой спомене това място се сещам само за шока, който изживях.
Имам и един хубав спомен и той е от последното тържество, когато пея песнички. Всички бяха толкова тъжни за учителката, а аз тъжах само за първата  ми госпожа и за домакинките, които наистина си вършеха работата, като също така през цялото време ме успокояваха, за което много им благодаря!